Афлатоксини в царевицата: Рискът и мерките за контрол в Североизточна България
Царевицата е една от основните култури, отглеждани в Североизточна България, включително в региони като град Добрич, Варна, Тервел, Шумен, Разград, Провадия, Балчик, Генерал Тошево и Каварна. Тази област има ключово значение за селското стопанство в страната, но също така е изправена пред сериозен риск от замърсяване с афлатоксини. Афлатоксините са опасни микотоксини, произведени от гъбичките Aspergillus flavus и Aspergillus parasiticus, които могат да заразят различни селскостопански култури, включително царевица. В тази статия ще разгледаме какви са рисковете от афлатоксини в царевицата, как те въздействат върху здравето на хората и животните и какви мерки могат да бъдат предприети за предотвратяване на тяхното наличие в културите, отглеждани в региона.
Какво представляват афлатоксините и защо са опасни?
Афлатоксините са група от токсични съединения, които се произвеждат основно от гъбичките Aspergillus flavus и Aspergillus parasiticus. Те се намират в различни селскостопански култури, най-вече в царевица, фъстъци, ориз и памук. Афлатоксините са сред най-опасните микотоксини, тъй като имат силни канцерогенни свойства и могат да причинят сериозни здравословни проблеми при хора и животни.Най-голямото опасение при афлатоксините е, че те могат да попаднат в хранителната верига и да замърсят продукцията, която се използва за храна и фураж. В допълнение към канцерогенния риск, афлатоксините могат да причинят увреждане на черния дроб, имунната система и да доведат до хронични заболявания. Високите концентрации на тези токсини могат също така да бъдат фатални за животните, които се хранят с замърсена царевица.
Първо съобщение за алфатоксините в света
Афлатоксините като причинител на токсикози, се появява съобщение след първото наблюдавано тежко заболяване с неизяснена етиология в Англия. То е причинило смъртта на повече от сто хиляди птици през 1960 година, вследствие изхранването на бразилски шрот (Blout, W.P.1961, Goldblatt, L., 1969). След това се появяват редица публикации за близки заболявания при прасетата и телета, свързани с хранене на фъстъчен шрот, контаминиран с микроскопичната гъбичка Aspergillus flavus,която вече споменахме. По- късно е бил изолиран и токсичния агент афлатоксин, получил наименованието си от гъбичката. Следват редица съобщения за наличието на афлатоксини във фуражи в почти всички страни на света- Англия, САЩ, Франция, Русия, Индия, Чехословакия.
Причини за замърсяване с афлатоксини в царевицата
Царевицата е особено уязвима на замърсяване с афлатоксини в определени климатични условия, които благоприятстват развитието на гъбичките. В Североизточна България, климатичните условия през лятото и есента, с високи температури и влажност, създават идеална среда за развитието на Aspergillus flavus и Aspergillus parasiticus.Когато царевицата е изложена на стрес, като засушаване, механични повреди (например от бури или зърнокопачки) или повишени нива на влажност, гъбичките могат да започнат да се развиват и да произвеждат афлатоксини. Тези условия често се наблюдават през летните месеци, когато температурите са високи и има редовни валежи, които увеличават влажността в земята и атмосферата.Допълнителен фактор, който увеличава риска от замърсяване с афлатоксини, е неправилната съхранение на царевицата след прибиране на реколтата. Ако зърното не се съхранява при оптимални условия (ниска влажност и температура), това може да насърчи развитието на гъбичките и производството на токсини.
Семейството на афлатоксините вкючва повече от 18 съединения, като 4 те са основните представители- В1, В2, G1, G2, (Bennett,J.W., M.Klich, 2003), а другите се явяват производни или метаболити на основната група- афлатоксин М1, М2, В1а, G2а и пр. По своята химична природа афлатоксините представляват фурокумарини. Афлатоксините притежават способността да флуоресцират под въздействие на ултравиолетовите лъчи и това им свойство лежи в основата на всички физико 14 химични методи за доказване и количественото им определяне (Bennett,J.W., M.Klich, 2003). Афлатоксин В1 ( C17H12O6 ) се явява най-силно токсичния метаболит и обикновено се синтезира в най-голямо количество.
![[/userfiles/files/3-s2.0-B9780123847300000124-f00012-03-9780123847300.jpg]](/userfiles/files/3-s2.0-B9780123847300000124-f00012-03-9780123847300.jpg "/userfiles/files/3-s2.0-B9780123847300000124-f00012-03-9780123847300.jpg")
Какви са рисковете за здравето?
Афлатоксините имат доказан канцерогенен ефект. През 1993 г. Световната здравна организация (СЗО) класифицира афлатоксините като канцерогенни за хората (група 1). Те са свързани с повишен риск от рак на черния дроб и могат да доведат до сериозни здравословни проблеми, включително цироза, увреждане на имунната система и дори смърт.Особено уязвими са малките деца и хората с отслабена имунна система. Дългосрочната експозиция на ниски нива на афлатоксини може да доведе до хронични заболявания, като рак на черния дроб, но също така може да доведе и до други здравословни проблеми като отравяне и хранителни разстройства. Афлатоксините също така могат да се натрупват в животинския организъм, като животните, които се хранят с замърсени фуражи, също са изложени на риск от заболявания.
Какви мерки могат да се предприемат за контрол на афлатоксините?
За да се намали рисковете от замърсяване с афлатоксини в царевицата, е необходимо да се предприемат различни мерки на етапите на отглеждане, прибиране на реколтата и съхранение. В Североизточна България, където климатичните условия са предразположени към развитие на гъбичките, е особено важно да се вземат превантивни мерки.
1. Избор на устойчиви сортове царевицаЕдин от начините да се намали риска от замърсяване с афлатоксини е изборът на сортове царевица, които са устойчиви на гъбични инфекции. Някои хибриди царевица са по-устойчиви на стресови условия, които могат да създадат предразположени условия за развитието на Aspergillus. Това е важен аспект на селекцията, който може да помогне за намаляване на риска от замърсяване.
2. Подобряване на агротехническите практикиРедовното наблюдение на влагата в почвата и оптимизацията на напояването може да помогне за намаляване на стреса върху растенията. Също така, предотвратяването на механични повреди по време на събирането на реколтата и на засушаването може да намали риска от развитието на гъбичките.
3. Правилно съхранениеСлед прибиране на реколтата, царевицата трябва да се съхранява при оптимални условия, като влажността не трябва да надвишава 14-15% и температурата трябва да бъде контролирана, за да се предотврати развитието на гъбичките. Редовното проверяване на условията за съхранение и предприемането на мерки при необходимост ще спомогне за минимизиране на риска от замърсяване с афлатоксини.
Прочетете тук - Съвети за правилно съхранение на царевица в складове и силози от Христо Контев, специалист по зърносъхранение и фумигация.
4. Мониторинг и анализРегулярните лабораторни тестове за наличието на афлатоксини в продукцията и фуража могат да осигурят ранно откриване на замърсяването. Това е особено важно за защита на здравето на потребителите и за спазването на нормативните изисквания за максимално допустими нива на афлатоксини в храните и фуражите.
Заключение
Афлатоксините са сериозен проблем за земеделието в Североизточна България, особено за региона на Добрич, Варна, Тервел, Шумен, Разград и други области, където климатът е благоприятен за развитието на гъбичките, които ги произвеждат. За да се намали риска от замърсяване на царевицата с афлатоксини, е важно да се следват добри агротехнически практики, да се използват устойчиви сортове и да се спазват правилата за съхранение и мониторинг на реколтата.Също така, на национално ниво е необходимо да се осигурят ефективни програми за обучение на фермерите и внедряване на технологии за ранно откриване на микотоксини в земеделските култури. Така можем да намалим опасностите от афлатоксини и да гарантираме по-сигурна и безопасна храна за всички.
Най-нови
