Как да се отървем от Термитите?
Термитите са насекоми принадлежащи към разред Blattodea. Думата “термит” произлиза от латинското “termes” ( което означава “дървесен” или “бяла мравка”) и “terere” (което означава “ да потъркам”, “да изтривам”, “да ерозирам”). По-рано са били известни под името “terminarium” или “termitaria”, докато в по-ранния английски са ги наричали просто “дървесни мравки” или “бели мравки”. Въпреки препратката е важно да се отбележи, че термитите не са мравки. В момента има около 3,100 идентифицирани вида термити.
В България са разпространени два вида термити, единият от които е в Странджа. Започват да се разпространяват бързо по северното и южното черноморието и близките населени места. Ако ги забележите в двора си, по дървени съоръжения вземете незабавни мерки. Справянето с тези насекоми трябва да стане навреме, за да не се стигне до кардинални последствия за вашият дом и бюджет. Винаги може да използвате нашата контактна форма за връзка с нас. Нашите дипломирани специалисти ще ви консултират максималко бързо и разбираемо за Вас.
Описание и разпространение
Вида на термитите варира в зависимост от вида и от това към коя каста принадлежат. Всички термити имат един чифт антенки. Те изпълняват различни функции, включително обонятелни (надушват феромони); вкусови, допирни (включително топлина и вибрации) и са съставени от 3 сегменти: стъбло; стъбълце (което обикновено е по-късо от стъблото) и камшиче.
Лицето на термита представлява плоча, която е разделена на постклипей и антеклипей. Устните съдържат челюсти и лабиум, двете от които имат палпи, които помагат на термитите да усещат и държат храната. Също така имат и чифт мандибули. Повечето термити имат и чифт очи, макар че повечето работници и войници са слепи. Някои видове имат странични прости очи, докато други нямат.
Гръдният кош на термита се състои от 3 сегменти: проторакс, мезоторакс и метаторакс.
По един чифт крака са прикрепени към всеки един от тези сегменти. Два чифта крила са свързани с мезоторакса и метаторакса. За разлика от мравките, предните и задните крила при термитите са с еднаква дължина. Докато термитът е в покой, крилата стоят паралелно на тялото му, а докато лети те стоят под прав ъгъл. Обаче повечето термити са слаби летци. Основната им техника при летенето е да се изстрелват във въздуха и да летят в произволна посока. В резултат на това, те летят за много кратки периоди от време, разчитайки основно на краката си за да се придвижват наоколо.
Важно е да се отбележи, че само репродуктивната каста от термитите имат крила – работниците и войниците нямат.
Коремът е разделен на 10 сегменти и има 2 плочи: тергитите (гръбната част) и стернитите (коремната част). В коремът също се наместват и репродуктивните органи, които са сходни с тези на хлебарката, но като цяло са по-опростени.
При “войниците” (нерепродуктивната каста от термитите), външният вид е различен. Те нямат крила и движението им изцяло се извършва с помощта на шестте им крака, които са по-големи и по-тежки от тези на репродуциращите им се себеподобни. При някои видове “войниците” нямат очи и следователно са слепи. При други видове имат съединени очи, които се използват за ориентир и различаване на слънчева и лунна светлина.
Обикновено термитите са малки насекоми достигащи дължина от 4-15 милиметра. Обаче най-големите термити са кралиците от вида Macrotermes bellicosus, които достигат над 10 сантиметра дължина.
Термитите са измежду най-успешните групи насекоми на Земята, разпространени във всички континенти, с изключението на Антарктида. Обаче разпространението по тези места варира с различието на видовете. Например в Европа има 10 известни вида, в Северна Америка 50, в Южна Америка над 400, Азия около 400 и Африка с над около 1000 известни вида.
Видове и поведение при термитите
Има три екологични групи термити: влажно дървесни, живеещи в иглолистните гори; сухо дървесни, живеещи в горите с твърди дървета и в дърветата с които се хранят; и подземни, живеещи в различни райони и в почвата.
Имайки меки ципи, термитите са неспособни да живеят в студени, дори хладни климатични условия. Вместо това, те се наслаждават на влажността, имайки нужда от източник на влага за да живеят. Местата на които можете да откриете термити включват: почва, мъртви трупи, пънове, сгради от изсъхнало дърво и т.н. Повечето видове термити живеят в гнезда, които се правят от различни материали (най-често фекалии, но също така и частично смлян растителен материал, почва или кал). Основната функция на гнездата е да дават подслон на термитите от хищниците и да ги пазят от неблагоприятни условия, каквито са прекомерния дъжд и прекомерната слънчева светлина.
Термитите живеят в колонии, чиито размери могат да варират от няколкостотин броя до няколко милиона броя. Термитите са еусоциални в природата. Терминът “еусоциални” се отнася до най-високото ниво на организираност в животинските общества.
Както пчелите и осите, термитите също: разделят труда между репродуктивни и нерепродуктивни групи: всички колонии имат плодовити мъжки ( които се наричат “крале”) и една или повече плодовити женски (които се наричат “кралици”), както и стерилни мъжки и женски ( които се наричат “работници” или “войници”); грижат се за малките кооперативно: грижите за малките термити не са специфични от родителите, ами от цялата колония; имат припокриващи се поколения с колония от възрастни;
Тази еусоциалност е една от причината, поради която изследователите наричат термитните колонии “супер организми”. Това е защото са почти саморегулиращи се образувания сами по себе си, като всичките индивиди експонират някакъв вид колективно познание. Следователно колонията на термитите е разделена на т.нар. кастова система, която е съставена от: Кралят; Кралицата; втората Кралица; третичната Кралица; войници и работници.
Работниците вършат най-много труд. Те имат задачата да намират и складират храна, както и да поддържат гнездото в перфектно състояние. Тяхна задача също е и да храносмилат целулозата и да хранят с нея репродуктивните си партньори. Този процес се нарича трофалаксия – ефективна хранителна тактика, която превръща и рециклира азотните компоненти. Също така е техника, която освобождава родителите от храненето на всички освен първото поколение потомство. Не всички видове имат т.нар. “работническа каста”, някои разчитат на нимфите да вършат тази работа.
Войниците имат анатомична и поведенческа специализация, която им позволява да изпълнят тяхната основна цел – да бранят колонията. Те имат големи глави и много силни уголемени челюсти, с които не са способни да се хранят. Вместо това, както младите, ги хранят работниците. Защитавайки колонията войниците могат да използват много различни стратегии. Някои използват телата си (основно главите си), за да блокират тунели, в опит да попречат на враговете да влязат в гнездото. В случаи, когато скъсванията са по-големи от главата на войника, те използват телата си за да формират специални формации, за да се бранят от врага. Войниците от някои видове са способни да отделят вредни течности от рогоподобните си придатъци, докато други се самоубиват с аутотиза (самоубийствен алтруизъм): разкъсвайки голяма жлеза, която отделя жълта течност, която става лепкава при контакт с въздуха и, която хваща врага, когато се опита да влезе в гнездото ( в случая с насекомите).
Размножаване и хранителен режим
Репродуктивната каста е представена основно от плодовитите женски и мъжки, известни още като краля и кралицата. Двамата се чифтосват доживот и са отговорни за производството на яйцата в цялата колония. При някои видове, коремът на кралицата може да се увеличи драстично, за да увеличи плодовитостта – характеристика известна като физогастризъм. Това може да възпрепятства свободното движение и в случай, че това се случи, работниците помагат на кралицата. Ако кралицата умре, кралят има способността да произвежда феромони, които окуражават развитието на заместващи термитни кралици, известни още като вторични и третични кралици. Тези се наричат “допълващи репродуктивници”. Те преминават през непълна метаморфоза по пътеката да се превърнат в “алати”, репродуциращи се само, когато кралицата умре.
За разлика от мравките, които преминават през пълна метаморфоза, термитите преминават през непълна метаморфоза: яйце, какавида и зрялост.
Нимфите представляват малки възрастни и растат чрез няколко промени. При повечето видове 3 премени са нужни за да се достигне зрялост. Това е процес, който може да отнеме месеци, зависейки основно от условията на околната среда като например наличност на храна и температура.
Първата фаза на “зрелостта” е тази на работниците. Някои видове по-нататък се развиват във войници или алати. Както е споменато бегло преди, феромоните регулират кастовата система, попречвайки на всички, освен на няколко термити да станат плодовити женски. Алатите напускат колонията само когато има сватбен полет. Времето за сватбения полет зависи от вида, също от условията на околната среда, каквито са времето през деня, влагата, вятъра, скоростта, валежите и т.н. При някои видове, алатите изскачат през лятото, докато при други – през зимата. Някои излизат през деня, други само по залез. Без значение от времето, процеса е обикновено еднакъв. По време на сватбения полет, мъжките и женските се чифтосват и отлитат за да търсят подходящо място за новата колония. Те не се чифтосват докато не намерят подходящото място. Веднъж когато намерят такова място, те издълбават достатъчно голяма клетка за двамата, затварят входа и се съвкупляват. След чифтосването, те прекарват остатъка от живота си в това гнездо.
В най-ранните стадии на колонията, женската снася около 10-20 яйца наведнъж. Когато колонията е на няколко години, тя може да снася по 1,000 яйца на ден, тъй като способността на кралицата да снася яйца се увеличава с годините. При някои видове, зрялата кралица има толкова разтегнат корем, че е способна да снася около 40,000 яйца на ден.
Комуникацията между термитите се случва в различни ситуации, каквито са строенето на гнезда, събиране на храна, локализиране и борба с враговете. Тъй като повечето видове са слепи, те използват механични, химични и феромонни знаци да се разпознават и разбират помежду си. Трите основни феромона са: алармени феромони, които се отделят от фронталната жлеза; пътни феромони, които се отделят от гръдната жлеза; сексуални феромони, които се отделят от гръдната и гръбната жлеза. Да се илюстрира как тази комуникация се извършва: работниците оставят феромоните по следите по които се движат, когато търсят храна, за да може другите членове на колонията да ги засекат чрез обонятелните си рецептори и да ги проследят.
В репродуктивната каста, вторичните и третичните кралици могат да се състезават една с друга, в случай че основната кралица умре. В някои случаи, може да има конкуренция между колониите, водеща до състезателно поведение. От своя страна това може да доведе до битки, смъртност от двете страни, дори и до загуби ( или печалби) на територии. Интересно е, че при някои видове има “гробищни ями”, където се погребват телата на мъртвите термити (предимно войниците). Състезание и конфликти могат също да се получат между термити и мравки по въпроси свързани с териториите. Има различни хищници, които се хранят с термити – прилепи, мечки, пчели, различни видове птици, стоножки, шимпанзета, хлебарки, щурци, водни кончета, лисици, жаби, гущери, мишки, скорпиони, бърнести мечки, паяци, жаби, оси и много други. Някои животни като например паяците от разред Ammoxenidae или земния вълк (Proteles cristata) са специални термитни хищници, което означава че се хранят основно с термити. За сега, най-големите врагове на термитите са мравките.
Термитите също са податливи към инфекции от различни видове паразити, макар че по-малко от пчелите, осите и мравките. Някои от тези паразити включват двукрилите мухи, различните видове акари (пр. Pyemotes), различните видове нематодни паразити (пр. разред Rhabditida), както и вируси (пр. Entomopoxvirinae или вирус на ядрената полиедроза). Освен това, някои гъбични патогени (пр. Aspergillus nomius), не домакинно специфични в природата, но се предават лесно чрез директен физически контакт и следователно са много застрашителни за цялата колония. Счита се, че опасността е толкова голяма, че ако е заплашена от такава инфекция от този паразит, цялата колония може да се измести. Термитните кралици имат най-дългата продължителност на живота измежду всички насекоми в света – някои могат да живеят 50 години.
Относно хранителните им нужди е известно, че термитите се хранят с разлагаща се органична материя. Те получават хранителни вещества хранейки се с органични остатъци: мъртъв растителен или животински материал във всякакъв стадий на разлагане. По-специално те се хранят с листа, почва, корени, хумус, животински изпражнения и т.н. Много видове също се хранят с целулоза, която добиват от дървесината чрез специализираното им средно черво, което е способно да разложи влакното. Тъй като дървесината е трудно смилаема, повечето термити предпочитат да се хранят с дървесина заразена с гъбички, тъй като в допълнение гъбичките са богати на протеини.
Според начина им на хранене, термитите могат да бъдат разделени на две групи: по-ниските термити, които се хранят основно с дървесина и по-високите термити, които се хранят с по-широко различие от материали.
Някои видове ( като например Gnathamitermes tubiformans) имат сезонни начини на хранения, хранейки се с различни храни, в различни количества през лятото, есента и зимата. Различните видове термити имат различни преференции, когато стане на въпрос относно дървото, с което се хранят. Счита се, че те са базирани на фактори, каквито са твърдостта, съдържанието на влага, както и съдържанието на смола и лигнин. Обаче тези преференции могат да бъдат в резултат на определено или научено поведение.
Начинът по който термитите се хранят също е различен спрямо видовете. Някои се хранят със същите дървесни структури, в които живеят, други набавят храната си от места в близост до гнездото. Други, все още имат сложни хранителни механизми. Видът Nasutitermes costalis например имат 3 стадийна хранителна техника. Първо войниците разузнават района, после когато намерят източник на храна, комуникират с другите, повиквайки повече войници в района. Второ, работниците започват да се появяват, докато накрая войниците не се оттеглят и оставят мястото в ръцете на многото придошли работници.
Термитите като битови вредители в домовете
Измежду всички вредители, вариращи между видове насекоми и видове гризачи, термитите се считат за най-опасни, тъй като те са онези, които могат да унищожат основите на къщата за краткото време от няколко години. Не само това, но никоя къща не е в безопасност от термити. Всички къщи, по един или друг начин, предоставят храната, която термитите обичат – например целулозен материал. Независимо дали къщата ви е построена от дърво или просто имате голяма библиотека от стари книги, термитите ще намерят начин да достигнат до храната от която се нуждаят.
Няколкостотин видове термити са напаст, която има и икономическо значение. Те не само причиняват сериозни вреди на сградите, ами и унищожават посеви или плантационни гори. Източноиндийският сух термит (Cryptotermes brevis), например се счита за такъв инвазивен вид. От 3,100 идентифицирани вида термити, 183 могат да причинят щети на дървените структури и от тези 183, 83 могат да причинят огромни щети в сравнително кратък период от време.
По-специално броят на видовете, които се считат за вредители е:в Северна Америка 9; в Централна Америка и Карибския регион 17; в тропична Африка 24; в Индийският субконтинент 26; в Австралия 16.
В югозападните Съединени Американски Щати, щетите причинени от термити наброяват приблизително 1,5 млрд. долара годишно. Цената на щетите в световен мащаб е невъзможна за определяне. От друга страна, термитите са от значителна екологична важност, тъй като рециклират дървесен и растителен материал. Независимо дали искате да предотвратите нашествие или вече сте се сблъскали с такова и искате да елиминирате термитите от имота ви, проверете нашите статии, в които е написано как да се справим с термитите - Термитите обща информация.
Най-нови
